Дневника на един оцелял

"He who fights with monsters should look to it that he himself does not become a monster." -Friedrich Nietzsche

Моята снимка
Име:
Местоположение: Plovdiv, Bulgaria

Laying up in the sofa, lookin' out of my window, pullin' back on some indo, watchin' the breeze as the wind blows. Wanna get near it, close enough to hear it, close enough to fear it, close enough to say, that I looked it in the eye and then it turned away.

понеделник, януари 29, 2007

От доста време не съм писал. Нямаше кога. Малко след като нещата около Bale се поуспокоиха, част от зомбитата се насочиха към Style. Вече повече от седмица сме под обсада. Има постоянни пробиви и нещата изобщо не изглеждат добре. А това, че от почти 40те човека в сградата останахме не повече от 10ина изобщо не прави нещата по-лесни. Много от приятелите ми, бяха извлачени навън пред очите ми. Ставаме все по-малко и по-малко. Може би единствените хора, които не са напускали изобщо сградата по време на обсадата (като изключим бързи отскачания до Bale за амуниции и комплекти за първа помощ), сме аз, Вер, Пайър и Кейнс (който дойде, след като нещата в Bale поутихнаха). Четирима човека. ЧЕТИРИМА! От поне 40. Въпреки това все още, някак си, успяваме да удържим напиращите да влязат немъртви. Преди малко изхвърлихме поредните две зомбита успели да пробият барикадите. Малка победа. За съжаление май няма да успеем да спечелим войната. Броят на зомбитата пред Style ту нараства, ту намалява, но винаги са около 40ина. Имайки предвид, че в момента сме 8 човека, нещата изобщо не изглеждат розови...
Единственото за което се надявам е, скоро отново да има дни, в които единственият ни проблем е, че няма на кого да инжектираме серум...

петък, януари 19, 2007

Нещата като че ли почнаха да стават сериозни. Има 100+ зомбита струпани пред Bale. Не е рядкост, някои от тях да успеят, да пробият барикадите. Въпреки всичко, все още се държим. И то с не особено голямо затруднение. Интересното е, че при повечето "обсади" до сега, немъртвите винаги нападат първо сградите с полезни неща - полицейски управления, болници, складове и най-вече - сградите на NecroTech. Този път обаче всички са скупчени пред магазина. Доста от хората в Style, мислят, че е странно и дори глупаво от тяхна страна. Това което ме притеснява обаче, е мисълта, че чакат подкрепления и чак тогава ще нападнат Style. Би било глупаво да не го направят. А ако се стигне до там - е, тогава вече изхода не е с много сигурен положителен сценарий.
Напоследък се занимавам предимно с лекуването на ранените по време на бой и доста по-рядко - инжектиране на серум. Избягвам да излизам на улицата. Дори си взех бинокъл, за да не се налага да излизам всеки път, когато искам да видя какво е положението около Bale. Покрива на Style е перфектен за наблюдение. Всъщност единствените ми излизания са бързи притичвания (през покривите разбира се) до Bale, за да се запася с комплекти за първа помощ. Мисля, че съм много по-полезен така. Или поне така се чувствам.
На няколко пъти, в Style влязоха непознати, които разбиха генератора ни. Не знам, защо го правят, но кълна се, ако ги докопам, старата ми пожарникарска брадва отново ще влезе в употреба.
Дано Бог има милост към немъртвите ни братя, защото ние няма да имаме...

сряда, януари 17, 2007

Нищо интересно не се е случвало от дни насам. Всичко е тихо. От време навреме инжектираме поредния оцелял, който се е озовал на Harkness Street. Наскоро обаче чухме, че немъртвите отново са тръгнали на поход. Събирали огромна орда и единствената цел по пътя им щели да бъдат магазините.
Веднага изтичах до Bale, за да се запася с амуниции. Намерих доста и доволен се прибрах в Style.
На другия ден, когато правех рутинната си обиколка около Bale, забелязах група от 15ина зомбита пред магазина. Свалих едно от тях, което за малко се откъсна от тълпата и се прибрах отново в Style. След няколко часа по радиото се чу сигнал за помощ от магазина - 10ина зомбита бяха проникнали в северо-западния ъгъл. Веднага отидох там. Това което заварих обаче, бяха няколко надупчени немъртви на пода и 5-6 прави, които бяха под обилен оловен дъжд. Когато се уверих, че всичко е под контрол, се прибрах Style. Така си и мислех...в магазина има поне едно 200 оцелели. Оставаше и да не се справят. Реших, че повече няма да реагирам на сигнали, освен ако не става въпрос за поне 60+ немъртви.
А сега...сега чакам утрешния ден и се надявам, той да е по светъл от днешния...

петък, януари 05, 2007

Тъкмо когато си мислех, че всичко е спокойно, се случи нещо ужасно. Бях в Style, беше вечер и доста от нас спяха. Когато се събудихме на сутринта, 9 човека в сградата бяха с прерязани гърла. Очевидно не беше работа на зомби. Успяхме все пак да инжектираме жертвите със серум и за щастие всички се оправиха. С тяхна помощ установихме, кой е бил убиеца. За жалост не успяхме да го открием. Няколко дни по-късно, чухме, че тялото му е забелязано до юго-източния ъгъл на Bale Mall. Оставихме го да гние. Не заслужаваше серум. Нека се лута из улиците, лишен от разсъдъка и чувствата си.
Като изключим тази неприятна случка, всичко друго изглежда добре - Bale като че ли се държи, а на Harkness има все по-малко зомбита за "съживяване". Имах достатъчно време, да събера комплекти за първа помощ и спринцовки със серум, но още никога не са излишни.
Преди няколко дни получихме съобщение по радиото, че Caiger се нуждае от нашата помощ. След което всичко замлъкна. Чудя се какво ли става. Може да отскоча до там тези дни. Каквото и да става обаче, смятам "домът" ми да е Style още дълго време - хората са отзивчиви, а наблизо е Bale Mall от където мога да си набавя всичко което би ми било необходимо. А и когато "съживявам" немъртви покрай Style, се чувсвам, сякаш наистина правя нещо съществено.
Някак си ВСЕ ОЩЕ успяваме да оцелеем...

събота, декември 23, 2006

Преместих се за пореден път. The Style Building. Не изглежда като нищо особено - нормална сграда с офиси. НО когато човек влезе вътре, бързо разбира, че външния вид може да е лъжлив. Всъщност сградата е база на Necro Tech. Доста добре укрепена е и има около 30ина други човека вътре. Оказа се, че има доста добре организирана "съживителна" система. Постоянно се произвежда серум и доста смели доброволци обикалят улиците на Yagoton, инжектирайки немъртвите. Мисля да се включа. Изглежда като добра кауза. В момента измисляме план, чрез който да сведем излизането на улицата до минимум. Организирахме съживителен пункт в една от съседните сгради, която служи и като вход към нашата сграда. Наложи се да съборим част от барикадите, но пък всичко изглежда добре за сега. Означихме сгарадата със спрейове. Дано само не дойде някой и не напише нещо върху указанията. Ще трябва да следим за това...
Междувременно отново отскочих до Bale Mall за да потърся амуниции. Определено си заслужаваше. Търсенето отне почти цял ден, но пък намерих 10ина пълнителя и 10ина гилзи. Накрая умората почна отново да надделява и се прибрах в Style. Утре мисля да потърся комплекти за първа помощ. А до тогава, мисля да се наспя, както не съм се наспивал от седмици насам.

петък, декември 22, 2006

Снощи се преместих в Bale Mall, тъй като бях сам в полицейския участък и просто не се чувствах безопасно. В магазина имаше към 200 човека. Всичко беше тихо и тъкмо, когато почнах да се унасям, някой изкрещя, че има пробив в юго-източния ъгъл. 8 немъртви бяха успели да пробият барикадите. Успях да сваля 2ма, а другите се погрижиха за останалите 6. Докато се опитвахме да отблъснем зомбитата няколко бяха успели да пробият северо-западния ъгъл. За щастие хората там се справиха. След битката се опитах да поспя, но адреналина ми беше толкова повишен, че почти не мигнах цяла нощ.
На сутринта бях решил да претърся оръжейните щандове за някакви амуниции. Тъкмо се бях запътил, когато отново имаше пробив в юго-източния и северо-западния ъгъл. Барикадите бяха тотално разрушени, а вратите бяха широко отворени. Изпразних последния си пълнител в едно от зомбитата и докато другите оцелели довършваха останалите немъртви, аз си проправих път към вратите и ги залостих, след което се строполих на земята от изтощение.
Ако атаките продължават, няма да имам възможност да потърся амуниции, а имам само 10ина гилзи за пушката. За щастие още пазя старата си пожарникарска брадва. Може би идването в Bale Mall не беше чак толкова добра идея...

четвъртък, декември 21, 2006

Търсейки амуниции в Moorhouse Place Police Dept. попаднах на тази празна книга. Мисля да започна дневник. Надявам се да е полезен на някой друг борещ се за живота си оцелял, в случай, че аз вече не съм между живите.
Роден съм и съм отраснал в Mallton. Преди да започне всичко, бях пожарникар. Имаше признаци за епидемията от месеци, но никой не предприе нищо. Никога не сме предполагали, че може да стане толкова сериозно. Една сутрин, просто се оказахме под карантина, "заключени" в Mallton с всички тези зомбита.
Времето минаваше, а аз търсех безопасно скривалище и в един момент го намерих - Caiger Mall! Имаше стотици други оцелели там и това го правеше безопасен. Прекрасно изградена система от барикади и входове, а имаше и сграда на Necro Tech наблизо. Беше идеалното място. Последната човешка крепост. Едно от малкото места, където един оцелял можеше да почине и да се чувства сигурен. Но всичко това се промени преди няколко седмици. Бях отишъл до съседния квартал, за да помогна на няколко човека, барикадирали се в един полицейски участък. Прекарах доста време там отблъсквайки немъртвите и лекувайки ранените. Един ден чухме ужасяващата новина по радиостанциите си - Caiger беше превзет от зомбита! Когато чух новината, мигновено се запътих на там. Гледката беше ужасяваща! Имаше стотици тела, които скоро щяха да се изправят като зомбита. Самия магазин се беше превърнал в свърталище на немъртви и беше почти унищожен.
Отчаян, се запътих обратно към полицейския участък. Прекарах още няколко дни помагайки на хората, докато в сградата не нахлу човек, на който всичко му беше дошло в повече. Започна да крещи, че всички сме заразени, че не може да има вяра на никой и започна да стреля по случайни оцелели вътре. Уби поне пет, в това число и мен.
Преди няколко часа се събудих в непознат за мен квартал. По табелите се ориентирах, че е Yagoton. Не знам как съм попаднал тук, но явно някой оцелял се е смилил над мен и ми е инжектирал от серума. Първата ми работа беше да си намеря убежище. Господи! Всичко е толкова силно барикадирано! Улиците бяха пълни със зомбита! За огромно мое щастие, успях да намеря един не толкова силно барикадиран автосалон. Прехвърляйки се през прозорците, успях да вляза в близкото полицейско управление в което съм в момента - Moorhouse Place. Първата ми работа беше да доукрепя барикадите. Знам, че това ще затрудни оцелелите които са на улицата, но също така ще попречи и на зомбитата да влязат. Или поне ще ги забави, докато се махна. Претърсих всичко за амуниции и за щастие намерих няколко гилзи за пушката и три пълнителя за пистолета. Утре ще претърся по-основно, в случай, че съм изпуснал нещо. Само да преживея нощта...чувствам се толкова уморен...