Дневника на един оцелял

"He who fights with monsters should look to it that he himself does not become a monster." -Friedrich Nietzsche

Моята снимка
Име:
Местоположение: Plovdiv, Bulgaria

Laying up in the sofa, lookin' out of my window, pullin' back on some indo, watchin' the breeze as the wind blows. Wanna get near it, close enough to hear it, close enough to fear it, close enough to say, that I looked it in the eye and then it turned away.

четвъртък, декември 21, 2006

Търсейки амуниции в Moorhouse Place Police Dept. попаднах на тази празна книга. Мисля да започна дневник. Надявам се да е полезен на някой друг борещ се за живота си оцелял, в случай, че аз вече не съм между живите.
Роден съм и съм отраснал в Mallton. Преди да започне всичко, бях пожарникар. Имаше признаци за епидемията от месеци, но никой не предприе нищо. Никога не сме предполагали, че може да стане толкова сериозно. Една сутрин, просто се оказахме под карантина, "заключени" в Mallton с всички тези зомбита.
Времето минаваше, а аз търсех безопасно скривалище и в един момент го намерих - Caiger Mall! Имаше стотици други оцелели там и това го правеше безопасен. Прекрасно изградена система от барикади и входове, а имаше и сграда на Necro Tech наблизо. Беше идеалното място. Последната човешка крепост. Едно от малкото места, където един оцелял можеше да почине и да се чувства сигурен. Но всичко това се промени преди няколко седмици. Бях отишъл до съседния квартал, за да помогна на няколко човека, барикадирали се в един полицейски участък. Прекарах доста време там отблъсквайки немъртвите и лекувайки ранените. Един ден чухме ужасяващата новина по радиостанциите си - Caiger беше превзет от зомбита! Когато чух новината, мигновено се запътих на там. Гледката беше ужасяваща! Имаше стотици тела, които скоро щяха да се изправят като зомбита. Самия магазин се беше превърнал в свърталище на немъртви и беше почти унищожен.
Отчаян, се запътих обратно към полицейския участък. Прекарах още няколко дни помагайки на хората, докато в сградата не нахлу човек, на който всичко му беше дошло в повече. Започна да крещи, че всички сме заразени, че не може да има вяра на никой и започна да стреля по случайни оцелели вътре. Уби поне пет, в това число и мен.
Преди няколко часа се събудих в непознат за мен квартал. По табелите се ориентирах, че е Yagoton. Не знам как съм попаднал тук, но явно някой оцелял се е смилил над мен и ми е инжектирал от серума. Първата ми работа беше да си намеря убежище. Господи! Всичко е толкова силно барикадирано! Улиците бяха пълни със зомбита! За огромно мое щастие, успях да намеря един не толкова силно барикадиран автосалон. Прехвърляйки се през прозорците, успях да вляза в близкото полицейско управление в което съм в момента - Moorhouse Place. Първата ми работа беше да доукрепя барикадите. Знам, че това ще затрудни оцелелите които са на улицата, но също така ще попречи и на зомбитата да влязат. Или поне ще ги забави, докато се махна. Претърсих всичко за амуниции и за щастие намерих няколко гилзи за пушката и три пълнителя за пистолета. Утре ще претърся по-основно, в случай, че съм изпуснал нещо. Само да преживея нощта...чувствам се толкова уморен...