Дневника на един оцелял

"He who fights with monsters should look to it that he himself does not become a monster." -Friedrich Nietzsche

Моята снимка
Име:
Местоположение: Plovdiv, Bulgaria

Laying up in the sofa, lookin' out of my window, pullin' back on some indo, watchin' the breeze as the wind blows. Wanna get near it, close enough to hear it, close enough to fear it, close enough to say, that I looked it in the eye and then it turned away.

петък, декември 22, 2006

Снощи се преместих в Bale Mall, тъй като бях сам в полицейския участък и просто не се чувствах безопасно. В магазина имаше към 200 човека. Всичко беше тихо и тъкмо, когато почнах да се унасям, някой изкрещя, че има пробив в юго-източния ъгъл. 8 немъртви бяха успели да пробият барикадите. Успях да сваля 2ма, а другите се погрижиха за останалите 6. Докато се опитвахме да отблъснем зомбитата няколко бяха успели да пробият северо-западния ъгъл. За щастие хората там се справиха. След битката се опитах да поспя, но адреналина ми беше толкова повишен, че почти не мигнах цяла нощ.
На сутринта бях решил да претърся оръжейните щандове за някакви амуниции. Тъкмо се бях запътил, когато отново имаше пробив в юго-източния и северо-западния ъгъл. Барикадите бяха тотално разрушени, а вратите бяха широко отворени. Изпразних последния си пълнител в едно от зомбитата и докато другите оцелели довършваха останалите немъртви, аз си проправих път към вратите и ги залостих, след което се строполих на земята от изтощение.
Ако атаките продължават, няма да имам възможност да потърся амуниции, а имам само 10ина гилзи за пушката. За щастие още пазя старата си пожарникарска брадва. Може би идването в Bale Mall не беше чак толкова добра идея...